BGtop
Интересно

Гражданинът е свободен, защото е информиран

Кога човек става гражданин? Не е ли, когато не оставаш безразличен към случващото се в държавата и заемаш активна позиция по даден въпрос? Гражданин не е ли оня, който не мълчи, когато забелязва нередни неща, а е способен да се противопостави? Оня, който се бунтува, когато открие, че някой се възползва от наивността или от благородството му, и се опитва да ограничава свободата му или да накърнява достойнството му? Всичко това означава да си свободен. Да си свободен да изразиш менние и да дадеш глас. Следователно гражданинът е свободен.

 

Свързано изображение

Но така поставена темата – „Гражданинът е свободен, защото е информиран” – означава ли, че щом гражданинът е не-информиран – значи не е свободен? И каква свобода ти дава информацията? Свобода на какво? Освен това не е ли вярно, че повечето информация дава повече неяснота? Повече несигурност за по-голямата част от хората, които не знаят кои са, които не знаят как да отсяват важното за тях? Един нагледен пример – референдумът за АЕЦ „Белене”. Никой не се потруди да обясни какви са последиците от строежа на АЕЦ, с какво би ни помогнал? Едните казаха „Гласувайте с „Да”, а другите „Гласувайте с „Не”. Така гражданинът информиран ли е? Или просто му се налага мнение на някой друг? Или просто това беше гласуване за партиите преди истинските парламентарски избори? Вярно е, че знанието е основния източник на свобода. Но да си свободен означава да правиш каквото си искаш, да знаеш защо го правиш, какво е ползата от правенето на даденото нещо и какви са последствията и да си убеден, че си направил правилния избор за себе си.

[the_ad id=”9673″]

Тук стигаме и до друг въпрос – „Достатъчно информиран ли е гражданинът?”. Дадена ли му е достатъчно яснота по въпроса, за да може той да прецени кое е добре за него? Медиите са достъпни до всички нива на обществото. Те са свободни, но това е свобода на търсене на сензации и клюки, а не поставяне и обсъждане на основните инстереси на обществото.

 

svobodna-volya-prichina-ili-sledstvie-e1457682572386

 

Публичността е творена мрежа от комуникационни потоци, в която се формират позициите на гражданите по въпроси от обществена значимост. В модерността няма лишени от публичност. Публичността не е институция наред със съда, училището и парламента, а е принцип на тяхното функциониране. Публичното пространство е пространство на формално равни позиции, които могат да се заемат от всекиго.

 

В миналото свободата е била красив блян, осветяващ душите на страдащите. Баба ми ми разказва как навремето информацията е била ограничена. На гражданите не им е било позволено да слушат друго радио освен националното. По него обаче не са се съобщавали новини като „Бомбен атентат на летище „Сарафово” или „ГДБОП разби група, набирала жени с цел проституция” Но днес е съвсем различно. Гледам телевизия и чета вестници, но не го правя с голямо желание. Всеки път, когато пусна телевизора ме обхваща силно безразличич. Там някъде станали две убийства, другаде наводнение, заметресение. Поглеждам към вестника. На първа страница с големи букви: „Старица убита и заровена за 200лв.”, до него – „Цяло семейство избито в Пловдив” и все такива потискащи новини, но пък отдолу „Министър-председателят отново режи лентички”. Едва на 20-та страница с дребен шрифт научавам за успеха в международен конкурс на български художник. Успехът на спортистите ни е на последната страница, но поне със снимка и интервю. Защо например не се сложи на първа страница статия за успеха на български творци, учени или спортисти, за нещо стойностно, изграждащо самочувствието на България? Но тогава някой ще каже: „За какво ми е да знам за този или онзи, за какво ми го хвалят?” Защото обществото ни е закърмено с негативна информация – убийства, бедствия и нещастия. Защое така ли? Защото завиждаме. Завиждаме на младежа с успешното представяне на международната олимпиада по математика, докато ние сме киснали в съседното кафене. Докато спортистът е бил в залата и се е подготвял за предстоящата олимпиада, ние сме вилнели досред нощ в местната дискотека. Ето затова е по-добре да четем на първа тсраница за убийства, бедствия, катастрофи и епидемии.

 

За щалост сме устроени така, че не можем да променим себе си или, което е по-лошо – не искаме. Вярно е, че „една птичка пролет не прави”, но е и вярно, че „ако всеки си измете пред собствената врата – улицата ще стане по-чиста”. Ако успееш да изключиш копчето на дистанционното в момента, когато Слави разказва поредната си слабоумна история, и отделиш малко време на малкия си брат или помогнеш на изморената си майка, то тогава ще се почувстваш свободен. Свободен от цялата глупост, кооято тъпчат в главата ти, свободен от ограниченията на обществото, че всеки, който чете, е задръстен, свободен на направиш своя избор, свободен да прекараш времето си пълноценно и със смисъл, защото не е важно дали вървим бързо или бавно, важното е на къде вървим!

[the_ad id=”9686″]

Дори в „Едип цар” е засегната темата за човекът и информацията, която му е дадена. Целта на Едип Цар е една – истината, каквато и да е тя. Тя не трябва да остане скрита, дори и да засяга само него. Разкриването на истината за миналото, за произхода му е неговото истинско проглеждане, равносилно на мъдростта и самоопазването. Той търси истината заради справедливостта.

 

И накрая, за да не завърша с тягостно чувство ще добавя, че всеки човек е длъжен да бъде информиран. Информацията е свобода. А да бъдеш информиран е свободата, която ти е дадена в правото си на гражданин. Така че всеки трябва да се стреми да бъде информиран, но е по-добре това да бъде с хубава и пълноценна информация.

Leave a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *

×